Николета-Тереза Аксинте

Позиция: Ресурсен учител
23-то СУ “Фредерик Жолио-Кюри”, гр. София

Тя е ресурсен учител, което значи, че работи с деца със специални нужди – дислексия, аутизъм, епилепсия, интелектуални и двигателни затруднения и др. По образование е специален педагог и психолог. Наполовина българка, наполовина румънка – оттам и странното ѝ име, но не се заблуждавайте – владее брилянтно и двата езика. Професионалният ѝ път започва в помощно училище, където се среща с най-трудните за работа деца, но и днес, когато е в общообразователно училище, не ѝ е никак леко. Да си ресурсен учител е може би една от най-благородните професии – ежедневно посрещаш нуждите на деца, за които повечето възрастни нямат необходимите знания, подход, търпение, сили и съпричастие. Подкрепяш там, където много други не виждат смисъл от подкрепа. Николета не само притежава всичко това, но го притежава по много. Когато едно специално дете прекрачи прага на училището и бъде поверено на нея, тя се превръща за него във втора майка. Родителите бързо разбират това и не се сърдят, защото знаят, че за детето им тя ще направи всичко – не само онова, което длъжностната ѝ характеристика изисква, но ще даде от себе си, ще сложи това дете в сърцето си и ще го мисли всеки ден – как да му помогне малко повече днес, как да го научи на нещо ново, как да покаже на останалите какво е успяло да научи. Николета е разсеяна – като всеки голям човек, отдаден на по-голяма от него самия кауза. Разбрах това, когато я видях да плаче за дете, на което чувстваше, че не успява да помогне така, както е искала и си е представяла. Да, понякога го има и това при специалните деца. Правиш всичко по силите си, обръщаш планини, но нещата не се получават по най-добрия начин. Ако тайничко бихте могли да надникнете отнякъде, вероятно бихте видели Николета да учи у дома урок по история или биология, който на следващия ден по най-разбираемия начин да адаптира за някое от нейните деца в училище. Бихте я видели да принтира, изрязва и лепи специални учебни материали, които да направят урока по-лесен или просто по-забавен. Макар да не е зодия Близнаци, Николета има две лица – едното – майчинско, гальовно, което винаги ще се усмихне, ще поглези, ще похвали, ще вдъхнови, и друго – строго, което ще се смръщи театрално, ще укори, ще дисциплинира и ще стимулира за по-добри резултати. Затова и децата я обичат, но в същото време и се отнасят към нея с уважение и респект. Не познавам друг учител, който да е толкова отдаден на децата си – Николета се бори за всяка оценка, пък била тя и тройка вместо двойка; обикаля по коридорите на училището да „досажда“ на колегите си – учители с въпроси за това как се справят „нейните“ деца, какво би могло да се измисли, за да се случват нещата по-добре. Тя е в почти ежедневна връзка с родителите и никога не пести думите си – може да похвали, може да разочарова, но винаги има най-трезвата преценка, най-правилния съвет, най-окуражаващите думи. Николета мрази документите, защото знае, че във времето, отделено на безличната хартия, тя би могла да подготви още един урок за утрешния ден. Казано накратко – тя е специална. А като колега е почти недостижима и именно заради това ме вдъхновява. Когато аз самият попадна в трудна ситуация с някое от поверените ми деца, винаги се питам: „Какво би направила Николета в този случай?“. Знам, че колкото и да съм добър в работата си като ресурсен учител, винаги ще ми липсва нещо малко, нещо специално, което идва от душата и което Николета притежава малко повече от мен, може би и от всички останали. Не зная точната дума за това. Вероятно е просто „любов“. Именно това мъничко, безименно, неизмеримо нещо, което отличава хората като нея от другите, е нещото, което ме кара всеки ден да опитвам да надскоча себе си в стремежа да бъда като нея.


Предложил: Петър Дойчев